Сертифициран авиационен психолог, консултант психотерапевт, инструктор по спешна психологическа помощ при кризи и бедствия, дългогодишен преподавател по човешки фактори в Технически Университет София и редица други авиационни учебни центрове.
Здравейте,
Днес Ви представяме Елена Пенчева част от екипа на Институт по Човешки фактор и Програма „Полет над страха”:
Елена Пенчева – сертифициран авиационен психолог, консултант психотерапевт, инструктор по спешна психологическа помощ при кризи и бедствия, дългогодишен преподавател по човешки фактори в Технически Университет София и редица други авиационни учебни центрове.
Как стигнах до авиацията.
Както повечето хубави неща в живота на човек и мен на пръв поглед случайността ме свърза с авиацията. Току що бях завършила СУ „Климент Охридски” специалност психология и родила първото си дете, когато случайно попаднах на обява, от стар вестник, за научен сътрудник авиационен психолог. До тогава не знаех, че съществува такава специалност, а и много колеги все още се учудват. Не се колебах дълго и след конкурс в късната есен на 1987 година започнах работа в Лаборатория по безопасност на полетите и авиационна психология към тогавашния Транспортен медицински Институт, сега Национална Многопрофилна Транспортна Болница, където работя и до момента. Много по-късно разбрах, че нищо случайно в живота няма. Баща ми, който беше починал отдавна, още докато бях дете, по време на Втората световна война е бил в авиационна разузнавателна рота и е правил фотоснимки от самолет.
Как се учих.
Да…. авиация, започна първото запознаване със самолети, пилоти, стюардеси. Един загадъчен за мен, но прекрасен свят. Първи полети с малък самолет Ан-2, нискополетни задачи – самолета лети на 1 – 2 метра от земята; хеликоптери; големите граждански самолети; пътувания през океана – Ню Йорк,Торонто, Малайзия, Япония, Нова Зеландия, Тайланд, Африка това са само част от екзотичните места където ме заведе съдбата, за които не бях мечтала и в сънищата си. Моите първи учители на които съм благодарна и няма да забравя никога: Д-р Димитър Димитров (Бай Димитър) първа среща с произшествеността в авиацията, той ме научи на това какво е авиационно събитие, какви грешки се допускат и как да търсиш причините за тях; Д-р Николай Шипков – винаги можеше да каже нещо интересно, философско; Д-р Добрин Данчев, като баща ме водеше в дебрите на авиационното разследване, експертиза и психиатрията, понякога строг, друг път с закачлива шега и усмивка в сините очи.
Дойде демокрацията, с нея и възможността да се докоснем до „западната литература”, да се учим от колеги в чужбина и да сверим часовника си къде сме ние. Още си спомням колко щастлива бях когато държах в ръцете си първата книга по авиационна психология на един от учителите ми проф. Stanlеy Roscoe от университета в Columbus USA, един от най-големите инженерни авиационни психолози, обучил много колеги от всички краища на света. Все още в работата си използвам неговата система за психологическа оценка и подбор на кандидати за пилоти и ръководител полети – WOMBAT. Никога няма да забравя проф. Michael Sparks от California State University Sacramento, чрез който се докоснах до психотерапията на Milton Erickson и NLP (нервно лингвистично програмиране), което напълно промени личният ми и професионален живот. В по-късните години благодаря на Jeffrey Mitchell за първите уроци по спешна психологическа помощ при критични ситуации; на Eva Muller от Австрия за наученото в тази област, което да предам и на другите колеги; на Klaus Martin от DLR (лабораторията по психология на Луфтханза в Хамбург) за разкриване на професионалните секрети в подбора и оценката на пилоти и ръководители полети; на проф. Kallus от Университета в Грац, Австрия за влиянието на стреса и авиация; на Lukas van Gerven и екипа на VALK Foundation Netherland, които ме насочиха към проблемите свързани със страхът от летене, още в началото на 2000 г и на много други колеги и учители. Сега, макар и на тази възраст продължавам де се уча и да развивам уменията си в областта на психотерапията при Жени и Румен Георгиеви.
Колегите.
Това са хората без чиято подкрепа нищо не може да се случи. Хората които винаги са до теб, можеш да се посъветваш, да обсъдиш някой казус или просто да поговориш и да знаеш, че ще те разберат. Благодаря им! За мен е много важна тяхната подкрепа и рамото на което винаги можеш да се опреш. Младите, да те са потенциала, бъдещото което те стимулира и води напред.
Учениците
Толкова са много и толкова е приятно, когато се качиш на самолета и някой от пилотите или стюардния състав те познае, тези които си изследвал, обучавал и виждаш как се развиват, до къде са стигнали в професията. Не случайно казвам това са моите деца. Срещите с по-възрастните и тези от моето поколение са изпъстрени с истории, преживявания. От тях винаги има какво да научиш или как да им помогнеш да преодолеят някой проблем по-лесно или да намерят начин как да се справят.
Клиентите
Не на последно място, срещата с толкова различни хора с техните съдби, малко сълзи, усмивки и благодарните очи, че с нещо си допринесъл да се почувстват по-добре, да разрешат проблем или просто да живеят по-добре, да изпитат удоволствието от това да се издигнеш над земята, да погледнеш от високо, като птиците и да летиш, летиш…
Обичам работата си, обичам професията си, не знам дали много хора могат да го кажат, но аз се чувствам добре в нея.
