Днес на фокус е Десислава Георгиева, авиационен и кризисен психолог, консултант по системен подход във фамилната терапия.
Десислава и авиацията?
Първото ми докосване е много ярък спомен – бях малка, когато един ден дядо ми Жоро ми разказа историята на негов приятел пилот, който се хванал на бас, че със самолета си ще мине под моста над река Янтра във Велико Търново. Тогава случката събуди любопитството ми, днес знам, че е било изключително начинание! Пилота е известният ас Петко Попганчев, а дядо ми Георги Тодоров, който по-късно беше авиоинженер в ТАБСО. Години след това имах възможността да започна работа в Авиополиклиниката на Летище София, където срещнах изключителни професионалисти, станали мои много добри приятели през годините. Там открих призванието си да бъда авиационен психолог – за мен отговорна и вдъхновяваща професия.
Как се чувстваш в самолета?
Вълшебно, не мога да опиша по-точно усещането за необятност на възприятията и извисяване над ежедневието. Никога не съм се притеснявала за мен и близките си, защото имам доверие в професионалистите – пилоти и кабинен състав, ръководител полети, диспечери и всички, които обезпечават безопасността на полетите. Много от тях са мои приятели.
Думите, които те описват най-точно?
Имам подкрепата на близките си, което най-важното за мен. Обичана съпруга и майка съм. Вярвам, че успеха е плод на много труд и компромиси. Не ме е страх да поема риск и винаги много разчитам на интуицията си, тя винаги ми показва верния път. Когато знам, че проекта с който се захващам има потенциал никога не се отказвам, въпреки затрудненията – те винаги са временни и преодолими. Имам способността да виждам цялата картина, но за детайлите се доверявам на колегите с които работя и на които съм много благодарна – дължа им много.
Какво обичаш да правиш?
Изключително удоволствие за мен е да откривам гледките, звуците и вкусовете на различни места по света. Мисията на живота ми е да бъда пътешественик.
Пожеланието за 2016? Успешна година, спокойни полети и запазете най-важното – бъдете себе си!