НОВИНИ

Полезно ли ни е полярното мислене?

Полезно ли ни е полярното мислене?

Често пъти в ролята на родители подаваме модели на поведение, които могат да навредят на децата ни. Точно така, както сме ги научили от собствените си родители – не прави това защото е лошо, прави онова, защото е добро, ако тичаш това е опасно и непременно ще паднеш, но да вървиш бавно е безопасно и никога няма да паднеш. Това полярно мислене опростява света около нас, но създава напълно погрешни представи за заобикалящата ни действителност. Хората с различен цвят на кожата не са просто черни и бели, хората с различен характер не са просто добри или лоши. Категориите описват двете крайности. Между тях винаги има нюанси, които дават възможност да избираме и правят живота ни жив с цялата гама от предимства и недостатъци. Ние сме различни и голяма част от нас попадат между двете крайности.. Но ако нямаме развити сетива за различието, оставаме в плен на мисленето в крайности. Това усложнява живота ни. В психологията това мислене се свързва с логически сривове на невротично ниво. Какво следва, когато полярното мислене се пренесе в полето на авиацията? Ако сме наясно, че летенето със самолет носи риск, това автоматично означава, че е опасно. Ако родителите ни винаги са смятали света за опасно място създават тази нагласа у нас. Ако непрекъснато ни повтарят, че трябва да сме внимателни и винаги нащрек за заплахи формират у нас повишена тревожност, като личностова черта. От което следва, че всяка непозната ситуация, необичаен шум, усещания или поведение на борда на самолета може лесно и бързо да бъдат оценени, като силна заплаха за живота ни. Започваме да възприемаме дискомфортната ситуация, като опасна! Какво следва от там – катастрофични мисли, негативни емоции, неприятни телесни усещания в резултат на физиологични реакции, поведение върху което често пъти нямаме контрол. Развива се страх от страха, който бързо може да прерасне в панически пристъпи, дори и при мисълта за полет със самолет. Започваме да чувстваме точно това, което мислим. И все пак има решение. То е свързано със способността да рационализираме сигналите от околната среда и да не допускаме да реагираме на нашите катастрофични мисли, фиксирани само върху негативните или тревожни аспекти на ситуацията игнорирайки другите. Десислава Георгиева, авиационен психолог

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

Още публикации