Полезно ли ни е полярното мислене?
Често пъти в ролята на родители подаваме модели на поведение, които могат да навредят на децата ни. Точно така, както сме ги научили от собствените си родители – не прави това защото е лошо, прави онова, защото е добро, ако тичаш това е опасно и непременно ще паднеш, но да вървиш бавно е безопасно и никога няма да паднеш. Това полярно мислене опростява света около нас, но създава напълно погрешни представи за заобикалящата ни действителност. Хората с различен цвят на кожата не са просто черни и бели, хората с различен характер не са просто добри или лоши. Категориите описват двете крайности. Между тях винаги има нюанси, които дават възможност да избираме и правят живота ни жив с цялата гама от предимства и недостатъци. Ние сме различни и голяма част от нас попадат между двете крайности.. Но ако нямаме развити сетива за различието, оставаме в плен на мисленето в крайности. Това усложнява живота ни. В психологията това мислене се свързва с логически сривове на невротично ниво. Какво следва, когато полярното мислене се пренесе в полето на авиацията? Ако сме наясно, че летенето със самолет носи риск, това автоматично означава, че е опасно. Ако родителите ни винаги са смятали света за опасно място създават тази нагласа у нас. Ако непрекъснато ни повтарят, че трябва да сме внимателни и винаги нащрек за заплахи формират у нас повишена тревожност, като личностова черта. От което следва, че всяка непозната ситуация, необичаен шум, усещания или поведение на борда на самолета може лесно и бързо да бъдат оценени, като силна заплаха за живота ни. Започваме да възприемаме дискомфортната ситуация, като опасна! Какво следва от там – катастрофични мисли, негативни емоции, неприятни телесни усещания в резултат на физиологични реакции, поведение върху което често пъти нямаме контрол. Развива се страх от страха, който бързо може да прерасне в панически пристъпи, дори и при мисълта за полет със самолет. Започваме да чувстваме точно това, което мислим. И все пак има решение. То е свързано със способността да рационализираме сигналите от околната среда и да не допускаме да реагираме на нашите катастрофични мисли, фиксирани само върху негативните или тревожни аспекти на ситуацията игнорирайки другите. Десислава Георгиева, авиационен психолог
