Психолозите са като Бърза помощ

Published by Ihuman on

Ако не отпушат веднага емоциите от стреса, децата може да изпаднат в тежка криза

Интервю на Стела Стоянова 

СЪБОТА, 12 Септември 2009 в. Стандарт Брой 5987  Година XVII

– Г-жо Викторова, имахте тежката задача да общувате с децата на загиналите при трагедията в Охридското езеро. Как се чувстваха те?
– Бих искала първо да уточня, че това не е терапия в истинския смисъл на думата. Това е интервенция от страна на психолога, която се прави максимално бързо след случилото се именно за да се предотврати последваща психотерапевтична намеса. Ние в колегията наричаме тази интервенция дибрифинг. Това са максимум 4-5 сеанса, без значение дали индивидуални или групови, при които човек в разговори или по друг начин трябва да вентилира емоциите си. Да даде воля на реакциите си, защото затаяването може да доведе до по-нататъшни психологически проблеми. Целта на намесата на психолога в този момент е да обясни на хората, че онова, което преживяват, е нещо нормално. Че не полудяват, не губят разсъдък, а изкарват нормалния стрес в една абнормна ситуация. 86 на сто от хората, преживели критична ситуация, развиват стресово разстройство до 24 часа. При 4% има риск да се стигне до посттравматично разстройство. Консултирахме както децата, така и възрастните, които бяха заедно с тях, защото дечицата не могат да изживеят този период без подкрепата на близките си. Обяснявахме им за какви реакции да следят, на какво да наблегнат, как да преодолеят стреса от станалото.
– За какви реакции трябва да се следи?
– За всички е валидна повишената тревожност, проблемите със съня – не могат да заспят или сънуват кошмари. По-малките пък могат да започнат да си смучат пръстчетата или да страдат от нощно напикаване. Доста вероятно е и да станат плашливи и несамостоятелни, да не желаят да се отделят от живия родител. Други стават депресивни, не искат да излизат и да се виждат с връстници, а в някои от случаите реакциите избиват в откровена агресия. Възрастните трябва да са подготвени за всички тези състояния и да ги приемат като нормална реакция на ставащото. Самите възрастни също имат нужда да изживеят страданието си и трагедията, отнела им най-близките, но е много важно да не допускат децата им да станат заложници на тяхната „слабост“.
– Какво могат да направят родителите?
– Главното е да подтикват децата към игри, и то предимно групови, за да изтласкат тези емоции на по-заден план. Футбол, баскетбол, въобще игрите с много движение са много подходящи за такива деца. Добре е да им се даде възможност и да рисуват или да се занимават с някакъв вид творчество, което им харесва, защото това помага да канализират емоциите си.
– Неотдавна шестгодишно момиченце се удави в басейн в Банско. Търсиха ли ви по този повод?
– Конкретно нас не, но вече има достатъчно детски психолози и предполагам, че училището се е обърнало към тях. Поначало към нас рядко се обръщат в подобни трагедии, въпреки че те напоследък доста зачестиха. Отдавна работим за идеята в страната ни да бъде създаден един 24-часов спешен център за психологическа помощ. Защото в кризисни ситуации е от решаващо значение намесата на психолог да бъде в първите часове след случилото се.
– Как се приема идеята ви за спешен център на държавно ниво?
– Засега държавата стои леко встрани и не се ангажира с тази идея. Получаваме подкрепа май само от Агенцията за закрила на детето, в която работи мой преподавател, психологът Христо Монов. Затова и най-често ни викат да консултираме деца. Въпреки че и аз, и колежката ми Ели Пенчева, с която работя, сме авиационни психолози като първа специалност. От работата ни с тази рискова професия тръгна и идеята за тренинги, оттам идва и опитът ни.
– Кои са другите кризисни професии, в които би трябвало да има щатни психолози за справяне със стреса?
– Освен пилотите много стресова е работата на хирурзите и въобще на лекарите, които държат човешкия живот в ръцете си. Същото важи и за работата на магистратите. В тези професии действат много силни стресори, които могат да провокират кризисни ситуации.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *