Полетите със самолет са ежедневие за милиони хора. За някои това е приятно преживяване, при други е свързано с тревожност, страх и появата на нервно напрежение не само по време на пътуването, но и няколко дни преди полета.
**Кои са най-типичните реакции? **
Хората със страх от летене най-често избират *избягващо поведение*. Бягството от заплашителна ситуация носи облекчение от бързо намаляване на тревожността. По този начин те се научават да избягват подобни ситуации в бъдеще. В конкретния случай избягват да пътуват със самолет. Това ги лишава от възможността да се срещат със свои близки и приятели, затруднява професионалната им дейност и реализация. Когато се използва избягващо поведение хората не могат разберат, че страховете са им са неоснователни.
Почти всички хора със страх от летене изпитват силен физически дискомфорт, който е част механизма за справяне с реална или въображаема опасност. Мнозина вярват, че повишаването на кръвното налягане, учестяването на пулса и дишането, силното главоболие са живото застрашаващи и търсят спешна медицинска помощ. Появява се *„страх от страха”*. “Затворени” в самолета, пътниците не могат да се справят със силните усещания в тялото си и това води до увеличаване на техния страх.
Други се страхуват от *загуба на самоконтрол* над собственото си поведение. Представят си, че ще започнат да крещят, да повръщат, да припадат и т.н., което ги кара да изпитват срам, вина и предизвикват мисли, като „ще се изложа пред другите”, „не мога да се контролирам”, „ще ми се подиграват”. Възбудата прераства в паника, когато е подхранвана от мисли – „не мога да понеса това състояние”, „ще се задуша”, „ще получа инфаркт”.
Има пътници, които страдат от страх от тесни и затворени пространства -*„клаустрофобия”* и ги избягват. Някои от тях асоциират формата на самолета, с „тръба”, „канал” без изход. Тесните седалки, навлизането в личното пространство и невъзможността да слязат по всяко време увеличават чувството на притискане, задушаване и безпомощност.
*Страха от височини и пропадане* също се свързва с развитието на страх от летене. Търговските полети се осъществяват на височина между 9 000 – 12 000 м. Поради липсата на визуални ориентири може да се появи фантазията за “твърде малко” разстояние между самолета и земята, което поражда усещане за опасност.
Някои пътници не се доверяват на пилотите. При тях чувството за липса на контрол върху ситуацията е силно изразено. Това поведение наречено *„синдром на пътника”* е типично за хора, които са успешни в своята професионална област, свикнали са да ръководят другите и контролират ситуацията. Това им пречи да оставят „живота си” в ръцете на непознати в конкретния случай – пилотите, макар и ясно да съзнават, че те са добре обучени и подготвени да управляват самолета.
Малко по-различен е страхът от летене, в центъра на който е *„катастрофичното мислене”* – страх от технически проблеми, бедствия и катастрофи. Този страх може да се породи от предхождащ опит с полети в лошо време, силна турбуленция, минаване на втори кръг, аварийни кацания. Такъв предишен опит и/или слаби познания или дезинформация по отношение на авиационната система и притеснения свързани с неприятни събития в миналото улесняват развитието на катастрофичните фантазии. Гледането на филми свързани с авиационни събития и следене за такава информация от медиите и непрекъснато подхранват тези страхове.
Особено податливи на страх от летене са пътници, които имат лични, семейни или професионални проблеми. Техният *праг на чувствителност и страх е намален *поради преживяван силен дистрес, т.е. те реагират по-бързо с тревожност и страх, от колкото не обременените пътници.
Често пъти родители пътуващи с малките си деца, развиват симптоми на страх от летене. Причина за това е преживяването на *свърхотговорност* за живота на децата, за която не се чувстват подготвени.
**И все пак действително ли трябва да се страхуваме? **
Способността да изпитва чувство на страх е от жизненоважно значение за всяко същество. Трябва да се прави разлика между страх предизвикан от реална ситуация, когато е необходима мобилизация на тяло и психика с цел съхраняване на живота и страх, който не е съответен на ситуацията.
Представете си, че сте на борда на самолета, всичко е нормално, но въпреки това изпитвате страх, че ще стане авария, значи сте в тревожно състояние за преодоляването на което се нуждаете от помощта на специалист.
**Елена Пенчева авиационен психолог
Десислава Георгиева авиационен психолог
