НОВИНИ

Страх от летене – научено поведение?

Пътниците страдащи от страх от летене започват да изпитват симптоми на безпокойство и страх дълго време преди полета. Споделяли са ми, че седмица по-рано мисълта за полета предизвиква неконтролируем плач, катастрофични сънища, чувство на безпомощност и вина. Да, това е състояние на повишена тревожност. Амигдалата секретира хормони на стреса всеки път, когато попадаме в необичайна ситуация. Без значение дали това е реалност или просто мисъл, която се поражда в главата ни. Ако летите рядко, това за вас е необичайна ситуация, която може да бъде източник на заплаха. Преди около сто милиона години, човешкият мозък е имал само амигдала. Днес е значително по-сложен и голяма част от него е мозъчната кора – кортекс, която формира нашето съзнание.Когато амигдалата освободи хормоните на стреса, работата на кортекса е поеме съзнателен контрол върху ситуацията. В някои случаи обаче мисленето и адекватното взимане на решение се блокира. Защо? За да стане ясно е необходимо да се върнем още в детските години, когато са се формирали връзките регулиращи състоянието на възбуда. Тези връзки са материални, реално съществуващи. Създавали са се в процеса на взаимоотношения на детето с неговите родители и възрастните, които са го отглеждали. Когато детето е попадало в ситуация свързана с опасност и болка и възрастния се е отнасял с грижа и внимание се е формирала позитивна връзка между възбуда и успокоение. Обратното, ако възрастният е реагирал с отричане или наказание, тази връзка е отрицателна и всяка възбуда започва да се свързва с негативно преживяване. Следва заучаването, че възбудата е нещо лошо и ще бъде последвана от неглижиране, неразбиране, санкция. Ако се замислим, това отношение е типично за нашата народопсихология – какво сме чували от възрастните в нашите детски години и какво казваме ние на детето си, когато падне, удари се и заплаче – нищо ти няма, не плачи, и т. н. По този начин се формира нагласа всяко следващо състояние на възбуда да се свързва с проблем и изостряне чувството на страх и опасност. Когато няма възможност за бягство от ситуацията, например на борда на самолета, може да се развие състояние на паника. И обратно, активирането на амигдалата при възбуда в уверения човек с позитивна нагласа ще предизвика любопитство и интерес към ситуацията. Съзнателната преценка ще предхожда действията му. С други думи, когато в определена ситуация в организма се отделят хормоните на стреса – за неувереният човек това ще е равносилно на опасност, а за уверения ще бъде сигнал за преценка на заплахата или такава липсва. И така да видим, какво се случва, когато се върнем на ситуацията с полета. Усещането за турбуленция, ускорението на самолета или просто мислите за предстоящия полет при някои хора страдащи от страх от летене пораждат възбуда, които предизвикват амигдалата да отдели хормони на стреса. Възбудата се преживява, като състояние на голяма опасност, защото се активизират спомените от най-ранният негативен опит. Това блокира намесата на кортекса. Завърта се омагьосаният кръг – мисли – емоции – негативни физиологични прояви – мисли…докато състоянието стане непоносимо. Трябва да се изправите пред реалността на полета. Възможно ли е обаче да се отървете от натрапването на автоматичните мисли и катастрофичните фантазии? Да, това е напълно възможно! Необходимо е да се вземе решение и да се положат усилия да се усвои нов тип нагласа и поведение.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn